С Т А Н О В И Щ А - „Определяне на лесовъдско обосновани системи на издънкови дъбови гори, цели на управлението, начин на възобновяване и отглеждане в територията на Северноцентрално държавно предприетие"

Изготвен от колектив в състав: Ръководител: доц. Груд Попов, ИГ при БАН доц. Д-р Маргарита Георгиева, ИГ при БАН гл.ас.д-р Ивайло Марков, ИГ при БАН гл.ас.д-р Йонко Додев, ИГ при БАН Представеният отчет е в обем от 102 страници, с 43 фигури, 10 снимки и 3 таблици, списък на използваните източници от 30 заглавия, 2 от които на латиница, Проект за промени в указанията за стопанисване на издънковите дъбови гори на територията на СЦДП, таблица с използваните наименования на дървесните видове и списък на съкращенията в текста. В увода са формулирани проблемите на стопанисване на издънковите дъбови гори и на тази основа е обоснована актуалността на изследването. Коректно е фор¬му-ли¬рана целта, задачите, обектът и методиката на извършените изледвания, както и перио¬дът на използваните данни. Посочени са досегашните проучвания и е очертано полето и насоката на изследването, за да се изпълнят задачите и да се постигне целта. Използвани са постоянни пробни площи при различни варианти на сеч, заложени от инж. Ракаджиев и колектив, и са заложени нови такива. Проучен е производственият опит на ДЛС „Во¬ден”, ДГС „Горна Оряховица” и ДГС „Севлиево”. Извършен е производствен експеримент в ДЛС „Сеслав”, отд. 1030, подотдел „З” върху площ от 31,3 хектара, където е изведена експериментална „постепенно-котловинна сеч”. Заложени са 21 бр. котли с обща площ от 9,4 ха. Котлите са в три повторения с размери от: 0,1; 0,2; 0,3 ха и в четири повторения с размери от: 0,4; 0,5 и 1,0 ха. Анализирано е изменението на участието по площ и проблемите на издънковите дъбови гори в исторически план, както общо за страната, така и конкретно за издънкови¬те дъбови гори на територията на СЦДП, гр. Габрово. Отчетено е, че в процеса на промени на нормативните уредба се налага издън-ко¬вите дъбови гори за превръщане да се стопанисват като високостъблени дъбови гори, без да се отчитат съществените биологични различия между семенните и издънковите гори. Доказано е, че кулминацията на прираста и семеносенето при издънковите гори настъпва много по-рано отколкото при семенните. Церовите издънкови гори, каквито са по-голямата част от издънковите дъбови гори в територията на СЦДП, са разположени върху богати почви и се характеризират с плътен подлесен етаж, който изключително много пречи на възобновителните процеси. Установено е, че подлесът е основният про¬блем за естествено семенно възобновяване на издънковите дъбови гори. При наложе¬ни¬те сечи с удължен възобновителен период се благоприятства развитието на подлеса и се възпрепятства допълнително превръщането на издънковите гори в семенни, като съществува реална опасност тези гори да деградират и да се превърнат в храсталачни съобщества. Това се доказава и от направените теренни проучвания на състоянието на кореновата система на зрелите дървета с издънков произход и развитието на наличния подраст. Доказва се, че в резултат на ротациите неизбежното гниене по пъновете се пре¬нася и в кореновата система. Загива характерният и изключително важен за дъбовете цен¬-трален корен. Следователно израслите нови надземни части – издънките нямат нор-мал¬ната за дъбовете коренова система и не могат да имат естественото развитие на се¬менните дървета и семенните дървостои като цяло. За да оцелеят с напредването на въз¬растта издънковите дървета намаляват лист¬на¬та си маса, като единични или групи дървета започват да съхнат. Намаляването на скло¬пеността дава възможност за буйно раз¬витие на подлесната растителност, която заглушава наличния подраст и възпре¬пятства появата на нов. Изследвано е възможното влияние на климатичните промени и как то може да бъде преодоляно и да се подпомогнат дъбовите гори да се адаптират и да бъдат устой¬чиви, което според разбирането на авторите означава „да се формират насаждения, при които дърветата формиращи дървостоя са с добре развит централен корен, който ще им позволява постоянен достъп до усвоимата влага в по-долните слоеве на почвения хори¬зонт“(стр.46). Това е наложило да се направят проучвания за появата и развитието на дъбовия подраст. Поради екологичния стрес издънковите дървета започват да пло¬до¬носят ежегодно. Повсеместно се констатира наличие на едногодишен и двугодишен под¬раст. Подтиснат от подлесната растителност подрастът до третата-четвъртата година ма¬сово загива или торчкува. Изследванията на надземната част и на кореновата система на подраст растящ при еднакви почвени условия, без засенчване и на торчкувал подраст доказват, че укреп¬нал подраст израства само при наличие на достатъчно осветление, като за укрепването на подраста следва да се съди не само по надземната част, а и по развитието на коре¬новата система. Това налага лесовъдската дейност да се съобрази с биологията на под¬раста и изискванията за нормалното му развитие за да се постигне семенно възоб¬но¬вяване. Авторите предлагат по-интензивни намеси през 3 години, за да се намалява склпе¬ността на основния дървостой и да се изсича подлеса. Подчертава се, че при из¬дън¬ковите гори процесите на растеж, кулминация и съзряване протичат много бързо, поради което в класическото лесовъдство класовете на възраст са определени през 5 години за издънковите гори, от което следва, че турнусите при издънковите гори трябва да са по-малки, а лесовъдските намеси по-чести. В отчета е направен анализ на досегашната производствена дейност по стопа-нис¬ването на издънковите дъбови гори на територията на СЦДП. Посочени са както добри резултати по превръщането на издънковите гори в семенни, така и допусканите грешки. Констатира се, че в действащата нормативна уредба турнусите на издънковите гори са съществено по-малки, а същевременно периодите на лесовъдските намеси при възоб¬но¬ви¬телните сечи са еднакви. Въз основа напроучената научна литература, анализираният местен опит, напра¬вените теренни проучвания и в изпълнение на Решенията на Националното съвещание на тема „Перспективи и насоки за стопанисване на издънковите дъбови гори“ (08-10.11.2016 г.) колективът е изготвил Проект на указания, с които се определят видовете сечи и други лесовъдски мероприятия необходими за стопанисване на издънковите дъбови гори на територията на СЦДП „Габрово“. Предвижда се указанията да се отнасят за всички издънкови гори в териториалния обхват на СЦДП, независимо от тяхната собственост. За да се аргументират предложените указания е направена икономическа обосновка за стопанисване на дъбовите издънкови гори, чрез методите на сравнителна икономическа ефективност на краткосрочната постепенна сеч и на постепенно-котло¬винната сеч (т.14.1); на средностъбленото стопанство, нискостъбленото стопанство и висо¬костъбленото стопанство (т. 14.2); като за целта е направена оценка на пред¬ло¬же¬нието за въвеждане на средностъблено стопанство с обосновка на оптималните турнуси на сеч – при нискостъблено, високостъблено и средностъблено стопанство. Доказано е, че мероприятията, които следва да бъдат дотирани, са отгледните сечи без материален добив, които са главно осветляване на подраста в периода на борбата за укрепването му и прочистките в по-късен етап, при отглеждане на висо¬ко-стъблените насаждения. Поради необходимостта да се намалят разходите се търси въз¬мож¬ност да се намали броя на въздействията, като е предложено технически това да се постига, чрез съчетаване на осветлението с възобновителна сеч по метода на крат¬ко¬срочните постепенни сечи, чрез „точково отглеждане”, т.е. ранен избор на дървета на бъдещето и отстраняване на пречещите им стъбла, без извоз на повалената минимална маса. За целта са използувани нормите на дърводобива за сечи без материален добив. Използуван е методът на нетна настояща стойност (net present value, NPV), при лихвен процент 1% и 4%. Използвани са реални лихвени проценти, т.е. с приспадната средна стойност на инфлацията. Изборът на лихвения процент отговаря на финансовата позиция на собственика на горите, т.е. на лихвите, които плаща по кредитите си или възвра¬щаемостта на артернативните му инвестиции. Лихвен процент от 1% до 4% отговаря на действителното олихвяване на горските капитали във високостъблените гори, т.е. по-дългосрочно стопанисваните гори и е приложим при горските стопанства, които имат въз¬можност да се самофинансират. Икономически зследвания (Т.Иванчев,1940; Йовков, 1994; Палигоров,1995; Георгиева, 2008, 2017 и др.) препоръчват лихвен процент до 4%, като реален лихвен процент при дълго¬сроч¬ните инвестиции в горското стопанство. Разчетите показват, че краткосрочната постепенна сеч е значително по-изгодна, като резултатът се дължи на спестяването на няколко осветления на подраста и също на съ¬кратените срокове на усвояване на стоящата маса. Авторите коректно отчитат, че ре¬зул¬татът зависи в определена степен и от приложения лихвен процент. Установено е, че при сегашните ценови съотношения най-изгодно е нис¬ко¬стъб-леното стопанисване, като е единственият изгоден вариант при лихвен процент 4% и най-изгоден вариант при - 1%. Това е обусловено от периода на дис¬кон¬тиране на бъде¬щи¬те доходи, при който дългосрочните инвестиции губят своите пре¬дим¬ства. Иконо¬ми¬чес¬ката изгода от нискостъбленото стопанство на¬последът отново намери и между¬на¬родно признание (COST 2017)(стр. 86). Авторите правилно поясняват, че „нискостъбленото стопанство крие зна¬чи¬те¬лен ико¬номически и екологически риск. Поради това решението за ниско¬стъ¬бле¬но сто-панис¬ва¬не може да се препоръча само при много силна местна нужда от дърва за огрев.“(стр. 86) Това е потвърждение на наложилото се в Западна Европа схващане, че кратко¬сроч¬ното стопанисване е опортюнистичен подход в съвре¬мен¬ното управление на горското стопанство, защото осигурява доходи в краткосрочен план, но не гарантира бъдещи такива. Авторите не отричат възможността да се препоръча средностъблено стопанство, „като компромисен вариант“, който също е изгоден, „и същевременно е свободен от екологически и икономически рискове“. Резултатите от проверката на турнусите по метода на количествената зрялост при нискостъблените насаждения и на техническата зрялост при високостъбените, при нисък процент на олихвяване са близки до финансовата зрелост. Потвърдена е продължи¬тел¬ността на турнусите на високостъбления дъб и цер. За нискостъблените гори разчетите по таблицата за нискостъблен дъб на Сираков (фиг. 43) дават основание да се препоръ¬чат турнуси от порядъка на 30-35 г. „Прирастът не се изменя много в периода между 20 и 40 г., което позволява турнусът да варира в тези доста широки граници без голямо понижава¬не на производителността“. Този извод показва, че са оправдани и къси тур¬нуси от 20 г., обичайни в миналото при нискостъблено стопанисване. Такива турнуси са оправдани при дробене на дървесината за около 15 лв./куб.м и употребата й като чипс. Авторите посочват, че надробената биомаса дава по-висок коефициент на полезно действие при добиването на топлина, но е капиталоинтензивна, т.е. изисква значителни инвестиции, което засега осуетява внедряването й у нас, където липсват техническите средства както за добиване, така и за оползотворяване на биомасата. Посочените особености позволяват да твърди, че предложените промени в ука-за¬нията са добре обосновани и прилагането им в практиката би могло да доведе до подобряване на резултатите от лесовъдските дейности по стопанисване на издънковите дъбови гори в териториалния обхват на СЦДП „Габрово“. В заключение следва да се отбележи, че изпълнявайки поставените задачи раз¬ра¬ботката постига и поставената цел на изследването. От горскополитическа гледна точ¬ка стопанисването на издънковите дъбови гори следва да отчита комплекс от еколо¬гични, икономически, технологични и социални фактори, които са в особена специфична комбинация в различните райони на страната. Това налага необходимостта от раз¬ра¬ботване на местни указания за определяне на видовете сечи и другите лесовъдски меро¬прия¬тия, необходими за стопанисване на издънковите дъбови гори (в случая на тери¬торията на СЦДП „Габрово“). Нещо повече, препоръчаните технически възможности за намаляване на скло-пе¬ността и едновременно с това почистването на подлеса с по-чести намеси, в определена степен отговарят и на изискванията за икономическа целесъобразност. Изготвил: проф. д-р инж. Иван Палигоров

Документи